Всеки твърди, че мрази лъжите,

всеки това непрестанно твърди...

А истините, на дълбоко скрити,

заключва зад безброй врати.

Аз никога не лъжа, всека казва

и вярва си за миг поне.

И така поредната лъжа изказва,

добавя я към купчина с грехове.

О, аз не съм като тях!

Аз наистина никога не лъжа.

Аз зорко пазя се от всеки грях

и  принципа си няма да престъпя.

Когато осъзнах  за мойто лицемерие,

усетих неутешима печал...

Защо красотата на откровението

винаги е скрита в кал?

©  Й. Богомилова, 16 02 2011