Всеки твърди, че мрази лъжите,
всеки това непрестанно твърди...
А истините, на дълбоко скрити,
заключва зад безброй врати.
Аз никога не лъжа, всека казва
и вярва си за миг поне.
И така поредната лъжа изказва,
добавя я към купчина с грехове.
О, аз не съм като тях!
Аз наистина никога не лъжа.
Аз зорко пазя се от всеки грях
и принципа си няма да престъпя.
Когато осъзнах за мойто лицемерие,
усетих неутешима печал...
Защо красотата на откровението
винаги е скрита в кал?
© Й. Богомилова, 16 02 2011
© Йо Богомилова Всички права запазени