Откровено
Неизречени,
думите тихо
се молят…
За пощада.
Преди крайния срок.
Тя, нашата,
недовършено-свършена е…
Не ми стига времето
да науча
оня урок,
който толкова искаш.
Затова
на площада
провесих душата – олтар.
На отсрочка.
А думите плачат…
Неизречени.
Ти прощаваш.
Аз съм… любов.
© Таня Хаджидимитрова Все права защищены