4 mar 2011, 1:35

Откровено 

  Poesía » Otra
607 0 7

 Откровено

 

Неизречени,

думите тихо

се молят…

За пощада.

Преди крайния срок.

Тя, нашата,

недовършено-свършена е…

Не ми стига времето

да науча

оня урок,

който толкова искаш.

Затова

на площада

провесих душата – олтар.

На отсрочка.

А думите плачат…

Неизречени.

Ти прощаваш.  

Аз съм…  любов.

 

 

 

© Таня Хаджидимитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??