Предизвиквам те да бъдеш с мен,

да ми отделиш поне един последен ден.

В спомените наши, ний да се разходим

и малко сълзи да пророним.

Подлъга ме да ти се доверя, 

и вратите си за тебе да отворя.

Знаеш крехка беше моята душа,

във страховете мои защо не се заслуша?

За станалото аз не ще те обвинявам,

този стадий вече мина.

Но не смятай ти и че ще те извинявам,

за дето любовта ми искрена така подмина.

За теб на всичко бях готова,

а ти просто ме отритна.

Чувствата ми явно са били като отрова,

щом по друга веднага ти залитна.

С прошката ми днес нищо няма да постигнеш,

спомените в настоящо не можеш да издигнеш.

Късно се усети, но във мен не е вината,

надявам се да ти допада сладостта на горчивината.

Тази грешка занапред не я повтаряй –

от страх ти щастието, недей си разрушавай.

Връзката ми вече е история,

а ти – щеш не щеш си отминалата еуфория!