9.06.2017 г., 12:34 ч.

Отминала еуфория 

  Поезия » Любовна
642 0 0
Предизвиквам те да бъдеш с мен,
да ми отделиш поне един последен ден.
В спомените наши, ний да се разходим
и малко сълзи да пророним.
Подлъга ме да ти се доверя,
и вратите си за тебе да отворя.
Знаеш крехка беше моята душа,
във страховете мои защо не се заслуша?
За станалото аз не ще те обвинявам,
този стадий вече мина.
Но не смятай ти и че ще те извинявам,
за дето любовта ми искрена така подмина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Марашева Всички права запазени

Предложения
: ??:??