liastovicata (Поли)
40 624
18 авг. 2006 г., 16:49

Отново тук сама съм 

  Поэзия
951 0 12

 

Отново тук сама съм в планината

край язовира черен и студен,

където двама с тебе – самотата

погубихме във онзи летен ден.

 

Потънахме тогава в нежни ласки

тъгата с милувки заменихме

извайвахме с телата дивни краски

и в любовен сън се потопихме.

 

И беше толкоз тихо, романтично

усещах само нежният ти дъх,

със който ме опиваше мистично

на топлата земя покрита с мъх.

 

Луната се усмихваше широко

небето ни посипа звезден прах,

а аз потъвах в ритъм с теб дълбоко,

във страстен танц без капка свян и страх.

 

И цяла нощ тревите не заспаха

ветрецът свиреше на камертон,

а после онемя гората в мрака

след твоя силен вик и моят стон.

 

И ето, тук съм пак, на таз поляна

докосвам с устни меката трева

очи затварям във сълзи обляна

с надежда в онзи сън да се стопя.

 

18.08.2006г.

© Поли Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??