Отново тук сама съм в планината
край язовира черен и студен,
където двама с тебе – самотата
погубихме във онзи летен ден.
Потънахме тогава в нежни ласки
тъгата с милувки заменихме
извайвахме с телата дивни краски
и в любовен сън се потопихме.
И беше толкоз тихо, романтично
усещах само нежният ти дъх,
със който ме опиваше мистично
на топлата земя покрита с мъх. ...