6 июл. 2011 г., 22:11

Отпътуване - част седма 

  Поэзия
481 0 0

 

Потегля влакът, бавно се смалява,

Засилва ход, лети неуловим

И там, в далечината, се стопява.

Едничка като спомен плах остава

Извиваща се струйка дим.

 

Две бели релси – две ръце прострени

Към приказни далечни светове

И глъхнещата влакова сирена

Нашепват ми с омайни гласове

 

Една невероятна епопея –

Легенда за отдавна минал век,

За палавата малка морска фея,

Обикнала човек.

© Георги Белев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??