За прошка май е твърде късно.

Чашата търкаля се на пода

сред прах, сълзи и кал.

Обърнах я. Обърнах я до дъно -

от твоите очи отровата.

Ще изтръгна яростно сърцето

и върху студения асфалт,

като в кървава картина,

ще легна с поглед към небето

и заедно със него ще застина.

И, когато Господ ме попита

за най-големия ми грях,

ще се пресегна към звездите,

ще те докосна и ще кажа

„недостатъчно за нея аз горях”.

Ледовете пламъци не раждат,

огънят замръзва като отражение

в моето студено огледало.

А въглените тихо ме разяждат

и изгарят всяка жажда за спасение.