28 нояб. 2018 г., 13:18

Оттогава 

  Поэзия » Любовная
598 0 1
Всеки дъжд е мисъл за теб
(а дъжда така ти отива).
Свежа роза, забравена в пет –
онзи час, в който с теб се откриваме.
Онзи ден, в който няма сезони
(няма глас по-топъл от твоя),
в една прегръдка намирам резон
да остана. Наричаш ме: „моя“.
(Оттогава), когато изчезва
всичко наоколо, достигам до себе си.
Един поглед до мен ме отвежда,
в него винаги виждам къде съм. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Предложения
: ??:??