Този кървав поглед аз добре го знам,
Нали неведнъж със него ме пробождаш.
Но този път с надсмешка гледам те аз,
А ти не вярваш, че дошъл е краят.
Ти мислеше си, че си вълк велик,
Страшен, безмилостен злодей.
А какъв жалък клетник се крий
Зад тоз измамен вълчи вой.
Червена шапчица ли виждаше във мен?
Уплашена девойка с кошничка в ръка,
Която да се влюби лудо и до край
в красивия опасен звяр.
Да те гледам жадно и с възхита
Да съм твоя пленница до гроб.
А щом опълчи ти се "малката мръсница",
Да я смачкаш като роб.
Да прегризеш малката ми шия
Със зъби остри и до кръв.
Дорде от болка да завия
А ти от тази битка пак да излезеш пръв.
Но не знаеше, че бях си дива
И от теб по-силно хапя аз.
И кървавите рани са ми вече сила,
И дивеч си ми ти от този час.
Сега е твоят ред да бягаш
И като на стар познайник преднина ти давам.
Вземи и таз червена шапка за добър час,
Оттук нататък звярът ще съм аз.
© Маргарита Керемидчиева Все права защищены