ОТВЪД ОЧИТЕ Създадох малко кътче в себе си и там те съхраних, за да си с мен, когато всичко друго губи смисъла си. Лутах се. Сред грешниците, (отчайващо изгубена) и търсех себе си – най-прегрешилата от всички тях. Играех ролята си на безчувствена. Да призная слабостта си – никога. Сляпо гледах във очите ти и се преструвах, че не търся теб във другите. Отвличах те за миг в света си. Обичах те за миг и те забравях... пак за миг. Оглеждах се в очите ти, възкръсвах и побягвах, привлечена от свят на безчувствие и неприличие (наричам го живота си). Не отричам - вричах се във други - студени, празни и безмилостни. Приковавах се в окови – мислите ми. И не виждах нищо друго във очите им – жестокост, сила, безразличие. Ала сърцето врече се във тебе. Онзи, който дори не ме целуваше (от свян или от страх) и само със очи (по-истински от думи) ми казваше, че ме обича. Дори да не признавам, отвъд очите ми прозира, че в несъвършения ми свят си всичко... ... търсено, копняно и обичано. Неизживени слабости предишни. Отричам да съм същата, но не съм и друга...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.