8 сент. 2009 г., 08:15
Тя трябваше да порасте във мен,
като отровен цвят да я откъсна -
онази луда жажда да съм с теб,
онази клада всепоглъщаща;
онази трескавост да те прозра,
онази невъзможност да съм друга,
онази настоятелност в дъжда
да ходя без чадър и да се губя...
Разтворих се като лъжичка мед
във чашата на твоето търпение.
Дали ще имам някога късмет
след лудостта ми пак да ме приемеш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация