8 sept 2009, 8:15

Овъгляване 

  Poesía » Otra
507 0 5

 

Тя трябваше да порасте във мен, 

като отровен цвят да я откъсна - 

онази луда жажда да съм с теб, 

онази клада всепоглъщаща; 

 

онази трескавост да те прозра, 

онази невъзможност да съм друга, 

онази настоятелност в дъжда 

да ходя без чадър и да се губя...

  

Разтворих се като лъжичка мед

във чашата на твоето търпение.

Дали ще имам някога късмет

след лудостта ми пак да ме приемеш?

 

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??