Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
25 мая 2020 г., 15:55

Овършана 

  Поэзия » Любовная
815 6 13

И пак вървя. И не че нявга спирах.

И пак тъжа. Така е по съдбовност.

Върти се мелницата - колело грижовно,

прибира кичура разрошил се виновно.

И не че стигах, пътят бяга бясно,

а после ключът - някъде изпаднал,

звъня в безсъница, потропвам плахо

и всичко свършва толкова банално.

И там седя, притворена от грижи,

умората усилва се в кресчендо,

да бе отворил, бяхме близки...

Да пренощувам, много е студено.

И само нощ е, малко закъсняла,

почти греховна - в мислите ни само.

Да бе ме пуснал... И да бе поплакал...

И ще си тръгна в мъката си врасла.

Почти сама, условно забранена,

от зърното си овършана гола ходя.

Върти се колелото безконечно

и чупи се стрелката на живота.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??