27 сент. 2012 г., 10:09

Падналият ангел 

  Поэзия
706 0 0
Не рисувай връз мене икони -
аз не ставам за бяла стена.
Мен не ме догонват сезоните.
Аз съм Демон с лице на жена.
Лик връз себе си не изписвай,
най-малко моя, трябваше да е там.
Аз с криле ще те пъдя увиснали
и душата ти ще изгарям без плам.
Аз съм незримата, нощната, лудата,
дето твоя ден без срам ще руши.
Защото Демона не кръжи с пеперудите.
Той просто събира и убива души. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Саръова Все права защищены

Предложения
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...

Ещё произведения »