Не рисувай връз мене икони -
аз не ставам за бяла стена.
Мен не ме догонват сезоните.
Аз съм Демон с лице на жена.
Лик връз себе си не изписвай,
най-малко моя, трябваше да е там.
Аз с криле ще те пъдя увиснали
и душата ти ще изгарям без плам.
Аз съм незримата, нощната, лудата,
дето твоя ден без срам ще руши.
Защото Демона не кръжи с пеперудите.
Той просто събира и убива души.
Аз бях ангел, пратен за тебе,
но угаснах, когато ти ме отрече.
И паднала, ангела в мене погребах,
и Демон наричам се вече!
© Хриси Саръова Всички права запазени