8 февр. 2019 г., 01:05

Пак 2 

  Поэзия
340 0 2

 

Пак две-три глътки свобода
във погледа ми се разтварят.
Горчи последната следа
от недопушена цигара,

 

от ненавременни мечти,
от абортирани копнежи.
И весело ми е... почти.
Дърветата ме гледат с нежност.

 

С оная плаха суета, 
с която мъча се да пиша,
ще се изправя пред света:
" Здравей, мой ден ! Аз дишам! Дишам!"

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Почувствах този стих с целия си организъм, понякога съм щастлива даже само от това, че още дишам!?
  • Дърветата ме гледат с нежност...хубаво е да дишаш свобода..! Хареса ми!
Предложения
: ??:??