8 feb 2019, 1:05

Пак 2 

  Poesía
414 0 2
Пак две-три глътки свобода
във погледа ми се разтварят.
Горчи последната следа
от недопушена цигара,
от ненавременни мечти,
от абортирани копнежи.
И весело ми е... почти.
Дърветата ме гледат с нежност.
С оная плаха суета,
с която мъча се да пиша,
ще се изправя пред света:
" Здравей, мой ден ! Аз дишам! Дишам!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??