Паметникът на поета
(За паметника на П.Пенев
в Димитровград)
В тъмна рамка, мътносива,
рамка на печален некролог,
своята душа прикрива
и таи във статуя без цвят.
Замръзнал тук на този мрачен тротоар,
безмълвен и пречупен в правота,
а тишината шепне своя химн на тягостта,
химн за вечни времена.
Цигарата в ръката му още пуши и дими,
ръката, що извая тези верностни творби.
Но що тъй мрачно свети паметникът в бронз,
от там, де в него свряно е сърцето да гори.
Минеш ли - следи те с поглед
и усещаш неговия дъх.
Творческо дихание, което
покорило е и най-високия си връх!
И все така, във тази рамка мрачна,
цигарата в ръцете сиви, светеща - угасна!...
© Тодор Славов Все права защищены