Паметникът на поета
(За паметника на П.Пенев
в Димитровград)
В тъмна рамка, мътносива,
рамка на печален некролог,
своята душа прикрива
и таи във статуя без цвят.
Замръзнал тук на този мрачен тротоар,
безмълвен и пречупен в правота,
а тишината шепне своя химн на тягостта,
химн за вечни времена.
Цигарата в ръката му още пуши и дими, ...