Родила се някога звезда.
В началото мъничка била.
Със времето растяла.
И все по-ярко заблестяла.
И после някак появили се
планети.
Една от друга по-красиви,
светли.
И, о чудо !
Появил се и човека.
Звездата била радостна,
като майчица щастлива.
Растял човека.
Влязъл в пубертета.
Игра измислил.
Да погуби родната планета.
Изобретил ,,звезда,,.
И на Бог подобен
създал си бойна ядрена
глава...
© Живко Делчев Все права защищены