Парадокс
Живея живот неизживян.
Обичам с обич неизпитана.
Плача с неизплакани сълзи.
Гледам със слепи очи.
Протягам безпомощни ръце.
По път неизвърян вървя
с крака, некрачещи
към цел нецеляна.
С дрехи необлечени
и с мечти, до болка
пред теб разсъблечени!
Усещам вятър недухащ.
Усмихвам се на слънце негреещо.
Мокри ме дъжд невалящ
и заливат ме спомени незапомнени.
Замръзвам в топло време.
Тупти в мен сърце
завинаги спряло.
Тиктака часовник,
времето неотмерващ.
Всичко се повтаря -
всеки ден неидващ,
всяка нощ неотиваща си!
Всяка сутрин разресвам
коси неразрошени!
Прокарвам пръсти
по кожа недокосвана
и целувам снимката ти
на парчета разкъсана!
И търся края,
но адът продължава...
© ВБТ Все права защищены