Парадокс

Живея живот неизживян.

Обичам с обич неизпитана.

Плача с неизплакани сълзи.

Гледам със слепи очи.

Протягам безпомощни ръце.

По път неизвърян вървя

с крака, некрачещи

към цел нецеляна.

С дрехи необлечени

и с мечти, до болка

пред теб разсъблечени!

Усещам вятър недухащ.

Усмихвам се на слънце негреещо.

Мокри ме дъжд невалящ

и заливат ме спомени незапомнени.

Замръзвам в топло време.

Тупти в мен сърце

завинаги спряло.

Тиктака часовник,

времето неотмерващ.

Всичко се повтаря -

всеки ден неидващ,

всяка нощ неотиваща си!

Всяка сутрин разресвам

коси неразрошени!

Прокарвам пръсти

по кожа недокосвана

и целувам снимката ти

на парчета разкъсана!

И търся края,

но адът продължава...