ПАРАДЪТ НА ЕДНОДНЕВКИТЕ
Мен тая заран малко ме е яд.
Не питайте защо съм тъй посърнал.
Часовника си върнах с час назад,
но младостта си мога ли да върна?
Отново да се хвърля в дълбини
след птиците из шеметни небета.
Да бъдат мои всичките жени! –
или – от мен да мине! – всяка трета.
Да ми бълбукат пролетни реки
и да ми трака на комина щъркът.
Така летят секундните стрелки, ...