Валери_Станков (Валери Станков)
1383 941
27.10.2024 г., 12:10 ч.

Парадът на еднодневките 

  Поезия
117 4 4

ПАРАДЪТ НА ЕДНОДНЕВКИТЕ

 

Мен тая заран малко ме е яд.

Не питайте защо съм тъй посърнал.

Часовника си върнах с час назад,

но младостта си мога ли да върна?

 

Отново да се хвърля в дълбини

след птиците из шеметни небета.

Да бъдат мои всичките жени! –

или – от мен да мине! – всяка трета.

 

Да ми бълбукат пролетни реки

и да ми трака на комина щъркът.

Така летят секундните стрелки,

че иде ми с юмрук да ги изкъртя!

 

На някоя планета – сред цветя –

със НЛО-то да се депортирам?

Пък аз какво? – на стихчета летя,

и вече пия третата си бира.

 

И гледам го – ужасен циферблат! –

и триж по трижди по-ужасна дума.

Над блатото на тоя бързащ свят

лети животът, бърз като куршума.

 

Какво сме? Еднодневки на парад,

отнесли нейде малките си тайни.

Върнете си часовника назад? –

и помислете колко сме нетрайни.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??