Пари пилейте, не приятелство
Някой ден, може би,
ще сваля аз траурната роба.
Някой ден, може би,
от гроба ми ще махна черната си роза.
Може би и радостта ми ще се върне.
Сценичната завеса, черно тежка, ще се вдигне
и светлината на прожектора ще ме обгърне,
сякаш с топлина от твоя поздрав мене ще достигне.
Чудя се как още Вяра ме съпътства.
Как не я изгубих нейде из без-пътя.
Но Надежда всяка сутрин ме покръства
и помага ми поне за кратко на крака да стъпя.
Аз не исках тъй да става.
Знаеш - не исках да те огорча.
И те убеждавам - не престава
да ме убива отрова от вината. От срама.
Давам и живота си за тебе,
затуй, че подари ми радостта!
Че светлина в живота ми донесе,
ако ти угаснеш, ще го подаря.
Без тебе всичко е във сиво-черно.
Изпълнен е животът с тъмнина.
Но дочувам някак, с радост го усещам,
вътре в мене, заветното парченце светлина.
Най-хубавото искам аз за тебе!
Приятелството наше мажа със миро.
И вярвам, че ще се смилиш и ще простиш на мене,
защото братът брат си не забравял в зло!
08.07.2012г.
© Тодор Славов Все права защищены