Пари пилейте, не приятелство

Някой ден, може би,

ще сваля аз траурната роба.

Някой ден, може би,

от гроба ми ще махна черната си роза.

Може би и радостта ми ще се върне.

Сценичната завеса, черно тежка, ще се вдигне

и светлината на прожектора ще ме обгърне,

сякаш с топлина от твоя поздрав мене ще достигне.

Чудя се как още Вяра ме съпътства.

Как не я изгубих нейде из без-пътя.

Но Надежда всяка сутрин ме покръства 

и помага ми поне за кратко на крака да стъпя.

Аз не исках тъй да става.

Знаеш - не исках да те огорча.

И те убеждавам - не престава 

да ме убива отрова от вината. От срама.

Давам и живота си за тебе,

затуй, че подари ми радостта!

Че светлина в живота ми донесе,

ако ти угаснеш, ще го подаря.

Без тебе всичко е във сиво-черно.

Изпълнен е животът с тъмнина.

Но дочувам някак, с радост го усещам,

вътре в мене, заветното парченце светлина.

Най-хубавото искам аз за тебе!

Приятелството наше мажа със миро.

И вярвам, че ще се смилиш и ще простиш на мене,

защото братът брат си не забравял в зло!

08.07.2012г.