По мотиви на Димчо Дебелянов

Аз мечтая, летя и унивам -
непокорна, капризна душа,
окрилен и възторжен съзиждам
и отчаян отново руша.

А политна ли смело нагоре,
ме посреща зловещо небе.
Щом потърся подмоли отдоле,
ме ласкае приветно море.

И за утро лазурно мечтая,
но притиска ме призрачен мрак -
пъстродрешна есен копнея,
но, виж, пролет омайва ме пак.

Аз желая за обич да пея,
но не, младост повяхва и мре.
Във нерадост и старост да крея,
но душата ми млада е все…

Поете, прости ми за осквернения и осакатен стих!