Не се научих да си тръгвам пръв
и след раздяла в гръб все коленича,
превръщах се във идеална стръв
на всяко стрелнато по мен – Обичам те.
Така и не намерих верен път
към женското сърце – отвън оставах:
вечерях алангле от сочна плът,
с десертите на друг се утешавах...
Преглъщах сладки бучки от лъжи
в кафе горещо, давех се с каймака -
съблазънта ме пиеше с очи -
тя най обича мъжка страст да чака... ...