Не се научих да си тръгвам пръв
и след раздяла в гръб все коленича,
превръщах се във идеална стръв
на всяко стрелнато по мен – Обичам те.
Така и не намерих верен път
към женското сърце – отвън оставах:
вечерях алангле от сочна плът,
с десертите на друг се утешавах...
Преглъщах сладки бучки от лъжи
в кафе горещо, давех се с каймака -
съблазънта ме пиеше с очи -
тя най обича мъжка страст да чака...
Сега съм хвърлил картите пред теб...
реди ме в пасианса си любовен -
нареждай истини в живот напред,
ако излезе – знак ще е, съдбовен...
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
Никифоров, нека Бог просветли душата ти!!!
Хубав ден ви желая!