11 апр. 2020 г., 09:47

Печат на мъдростта 

  Поэзия » Гражданская
596 0 0
Тя не поиска и глътка вода,
а само миг, за да си почине.
На гърба си носеше снопче с дърва,
и заедно с него много години.
Бавно вървеше, с глава до земята,
прегърбена, слаба, стара жена.
Всяка стъпка оставя печата,
на мъдростта, без глас, без цена.
Не спря пред минувачи случайни,
да я питат, докога ще се мъчи.
Как да споделя своите тайни,
с тях бе наяве, и дори и в съня си. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Все права защищены

Предложения
: ??:??