Тя не поиска и глътка вода,
а само миг, за да си почине.
На гърба си носеше снопче с дърва,
и заедно с него много години.
Бавно вървеше, с глава до земята,
прегърбена, слаба, стара жена.
Всяка стъпка оставя печата,
на мъдростта, без глас, без цена.
Не спря пред минувачи случайни,
да я питат, докога ще се мъчи.
Как да споделя своите тайни,
с тях бе наяве, и дори и в съня си. ...