9 мар. 2018 г., 23:37  

Пееща бамбукова гора* 

  Поэзия » Философская
825 0 0
Тя бе добра, сияйна, в цвят и искри –
една кристална ваза в скъп бутик.
Ех, нежността ѝ кой ли не поиска,
от крехкостта ѝ кой не се опи!
А после – на дантелена покривка
попадна в хол просторен и студен,
без светлина, без стопляща усмивка,
без разлика дали е нощ и ден.
Но топлеше я чудото стаено
в кристалната й гръд – едно стъбло
бамбуково, отскоро натопено,
растеше бързо – силно и добро. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Все права защищены

Предложения
: ??:??