Тя бе добра, сияйна, в цвят и искри –

една кристална ваза в скъп бутик.

Ех, нежността ѝ кой ли не поиска,

от крехкостта ѝ кой не се опи!

А после – на дантелена покривка

попадна в хол просторен и студен,

без светлина, без стопляща усмивка,

без разлика дали е нощ и ден.

Но топлеше я чудото стаено

в кристалната й гръд – едно стъбло

бамбуково, отскоро натопено,

растеше бързо – силно и добро.

Светът менеше вери и посоки,

без правила в прастарата игра –

а вазата, заспала сън дълбоко,

сънуваше бамбукова гора.

Разперваше бамбукът сочни листи

и лакомо засмукваше мъзга,

прорастваше на коренчета чисти –

тъй бързо вазата му отесня.

Потърсил почва истинска, далече

отнесе го съдбата – но гори

в надежда майчиният порив вечен:

в плантация той там да избуи.

Попиват тихо в старата дантела

сълзи нечакани от чист кристал.

А после, себе си в ръце поела,

от спомени гради пиедестал.

И с песен майчина любов изпраща

към своята горичка от бамбук –

когато вятър стволите разклаща,

чуй този чист, кристален звук!

_____________________________________________

* Една от най-красивите и необичайни природни забележителности на Япония е Сагано – пеещата бамбукова гора. Наричат я така заради удивителния звук на вятъра, преминаващ между дебелите и гъсти бамбукови дървета.