ПЕПЕРУДА
Днес на кой ли бог да се помоля,
окрилен съм с мислени крила…
И зная – сам съм в свойта воля,
затуй вечно ще мечтая да летя.
Промяна все у другото се търси,
а неизменното е вътрешния глас,
но той сълзите никога не бърше –
учи ни добро да сме в самите нас.
Утре пак сред шум ще съм умислен,
но не желая с мен да бъдеш друга;
аз като дете оставам същ и искрен, ...