ПЕПЕРУДА

Днес на кой ли бог да се помоля,

окрилен съм с мислени крила…

И зная – сам съм в свойта воля,

затуй вечно ще мечтая да летя.

Промяна все у другото се търси,

а неизменното е вътрешния глас,

но той сълзите никога не бърше –

учи ни добро да сме в самите нас.

Утре пак сред шум ще съм умислен,

но не желая с мен да бъдеш друга;

аз като дете оставам същ и искрен,

ала разбрах – ти си мойта пеперуда.

Далеч оттук двама ни ще отнеса

и надмогнал всичко тленно сам,

в душата твоя, подарила обичта,

ще потуша изпепеляващия плам.

А докато с тяло и сърце съм клет,

ще копнея за единствена любов

и винаги в нощта ще чакам теб –

по средата на небесния покров!

16.IX.2011

Камен Тодоров ©