diesto (Данаил Антонов)
1039 617
16 мая 2017 г., 00:20

Personal Jesus 

  Поэзия » Любовная
648 3 9

Personal Jesus.

 

Опитах се да те затворя – 
да нямаш въздух. Да те задуша.
Да дишаш само моя – 
но малко, тъй, едва-едва..
Прости ми! Ревностно те пазя!
Като в плен. И задушавам.
Обичай ме! Ти – моя слабост.
Мрази ме! Всичко позволявам.
Откривам ти се. До прозрачност.
Душата ми е пъклена прокоба,
и всяко кътче на потайност,
сега любов е. Беше злоба.
И беше рана. Сълзи. Яд.
Приличах на животно. Вълк.
Проклинах целия си свят.
До край. До болка, и до смърт.
Сега те пускам, но се връщай!
Ти имаш пеперудени крила.
Коприна си. Ефирна същност.
И моя Господ. С името – Жена.

 

Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
10.05.2017

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силно, харесах! Поздрави!
  • Обсебваща, изпепеляваща, дори егоистична любов описваш. Много силно! Поздрави, Дани!
  • Тук се разголваш. Като пред Господ.
    Хубаво. Но знам, че ще дойде време да прочета един от най-хубавите стихове за любовта. По мои наблюдения мъжката любовна поезия в много от стиховете е по-добра от женската.
  • Лелееее ставаш все по-добър! Усеща се градацията, на" рана" вече съпреживях, на" вълк"- виех , а последният ред е уникален! Поздравления !
  • Като вулкан от страсти изригваш, Дани... Поздравления!
  • Браво, Дани! Чудесен стих!
  • Хубав финал! Поздрави!
  • Божия жена!
  • Хареса ми, поздравления!
Предложения
: ??:??