Personal Jesus.
Опитах се да те затворя –
да нямаш въздух. Да те задуша.
Да дишаш само моя –
но малко, тъй, едва-едва..
Прости ми! Ревностно те пазя!
Като в плен. И задушавам.
Обичай ме! Ти – моя слабост.
Мрази ме! Всичко позволявам.
Откривам ти се. До прозрачност.
Душата ми е пъклена прокоба,
и всяко кътче на потайност,
сега любов е. Беше злоба.
И беше рана. Сълзи. Яд.
Приличах на животно. Вълк.
Проклинах целия си свят.
До край. До болка, и до смърт.
Сега те пускам, но се връщай!
Ти имаш пеперудени крила.
Коприна си. Ефирна същност.
И моя Господ. С името – Жена.
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
10.05.2017
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados