Песента на тетивата
Подло скрит из гънките на мрака,
аз жертвите си дебнех насаме...
И всеки своя скръбен миг дочака,
пред портите на Господ, да се спре!
Единствено другарите ми бяха
лъкът извит и острата стрела!
Ах, как в предсмъртен танц и стон трептяха
в прегръдката на стройна тетива!
Но днес бе странен ден... Плачът на дните
във изстрела злокобен аз не чух.
Отпуснах тетивата!... А стрелите ...