Песента на тетивата
Подло скрит из гънките на мрака,
аз жертвите си дебнех насаме...
И всеки своя скръбен миг дочака,
пред портите на Господ, да се спре!
Единствено другарите ми бяха
лъкът извит и острата стрела!
Ах, как в предсмъртен танц и стон трептяха
в прегръдката на стройна тетива!
Но днес бе странен ден... Плачът на дните
във изстрела злокобен аз не чух.
Отпуснах тетивата!... А стрелите
закътах ги под тежкия кожух...
И някак стори ми се мелодично
свистенето на онзи звук зловещ...
Огнивото на чувство романтично
душата ми разпали като пещ!
Приседнал, съзерцавам красотата...
Натрапчиви са празните слова!
Захвърлих скършена на две стрелата.
От днес е струна мойта тетива!!!...
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени