tanq_mezeva (Таня Мезева)
1607 21383
14 мая 2019 г., 15:22

Петдесет и седем мъниста 

  Поэзия » Философская
541 4 7

Пет до седем много са, нали,
особено допрени в цифра сложна.
Години сбрали радост и сълзи,
на екс преминали по път възможен.

 

Избрала ги е моята душа,
за зло ли, за добро... сама не зная,
но факт, че толкова са, не греша,
и с мъдрост ще ги нося аз до края.

 

Дори да мрънкат, пак ще ги търпя,
нали за мен са точно отредени.
Усмивки, болки, щастие, тъга...
мъниста са в герданче подредени.

 

Я, колко ми отиват! Чак искрят,
от всеки миг оставил светла диря,
нанизани слънца от кехлибар,
с мечтите си съдбата ми кодират.

© Таня Мезева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??