tanq_mezeva (Таня Мезева)
1605 21384
14.05.2019 г., 15:22 ч.

Петдесет и седем мъниста 

  Поезия » Философска
542 4 7

Пет до седем много са, нали,
особено допрени в цифра сложна.
Години сбрали радост и сълзи,
на екс преминали по път възможен.

 

Избрала ги е моята душа,
за зло ли, за добро... сама не зная,
но факт, че толкова са, не греша,
и с мъдрост ще ги нося аз до края.

 

Дори да мрънкат, пак ще ги търпя,
нали за мен са точно отредени.
Усмивки, болки, щастие, тъга...
мъниста са в герданче подредени.

 

Я, колко ми отиват! Чак искрят,
от всеки миг оставил светла диря,
нанизани слънца от кехлибар,
с мечтите си съдбата ми кодират.

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??