На Кръстьо Раленков - Мускетар
Дишаш, сякаш светът е пред прага на тягостен свършек –
с бял чаршаф е покрита тая тъжна болнùца, земята.
Натежали от мъка и сняг, черни, клоните скършват се,
но надежда блести в изтънелия скалпел на вятъра.
Тя, надеждата, знам, е докрай в изтерзаното тяло –
чак до хладния камък, а щом Бог е решил – и до кръста.
Ако срещна Дюма, чаша вино днес бих му налял и
бих му казал, че петият жив мускетар именува се Кръстьо.