Mar 1, 2012, 2:53 PM

Петият мускетар 

  Poetry » Other
769 0 10
На Кръстьо Раленков - Мускетар
Дишаш, сякаш светът е пред прага на тягостен свършек –
с бял чаршаф е покрита тая тъжна болнùца, земята.
Натежали от мъка и сняг, черни, клоните скършват се,
но надежда блести в изтънелия скалпел на вятъра.
Тя, надеждата, знам, е докрай в изтерзаното тяло –
чак до хладния камък, а щом Бог е решил – и до кръста.
Ако срещна Дюма, чаша вино днес бих му налял и
бих му казал, че петият жив мускетар именува се Кръстьо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Виденов All rights reserved.

Random works
: ??:??