ПИЛИГРИМИ*
Тук слънцето не грее, а изгаря,
и не залязва сигурно с години;
наоколо е само пясък парещ
и тлееща сред огъня пустиня.
И само аз съм пилигрим отчаян,
в мъртвилото нанякъде запътен,
и този хадж* ми е билет за Рая,
дълбоко в джоба на душата скътан.
А пясъкът през костите се сипе,
с миражи и заблуди другарувам;
отдавна крача бос и нося дрипи, ...