Пилигрими
ПИЛИГРИМИ*
Тук слънцето не грее, а изгаря,
и не залязва сигурно с години;
наоколо е само пясък парещ
и тлееща сред огъня пустиня.
И само аз съм пилигрим отчаян,
в мъртвилото нанякъде запътен,
и този хадж* ми е билет за Рая,
дълбоко в джоба на душата скътан.
А пясъкът през костите се сипе,
с миражи и заблуди другарувам;
отдавна крача бос и нося дрипи,
отдавна не говоря и не чувам...
Зад мен са Назарет и Галилея,
Генисарет е някъде далече,
и слънцето изгаря, а не грее,
и този път през пясъка е вечен.
А той е само мой, не води в храма,
за който всички вярващи разпитват –
Йерусалим е тук, но в него няма
къде да коленича за молитва.
Аз имам свои, не по-малко свети,
места, където да запаля свещи,
и свой кивот с божествени завети,
и своя вяра – чиста и гореща.
Да, аз съм само пилигрим окаян
в пустинята на своите надежди,
и този път – миражен и нетраен –
към моя тиха святост ме отвежда.
Пътувам сам и като тайна пазя
олтарите за моите литании;
за нищо на света не бих ви казал
къде е моят храм за покаяние.
Но крачейки през пустошта безока,
пресичам дири, в пясъка вдълбани,
кръстосани на хиляди посоки,
на хиляди посоки разпиляни;
и знам – през тази пустош крачи всеки
към своите олтари под небето,
и всеки има своята пътека,
и само слънцето за всички свети;
и знам – поемат в път към Галилея
облечените в дрипи пилигрими,
но всеки свой олтар открива в нея
и друга, своя Галилея, има;
и всяка обща святост е заблуда,
и свое свято място има всеки.
Аз крача сам.
Но като малко чудо
край мен минават вашите пътеки.
_______________
*Пилигрим – /итал. pellegrino от лат. peregrinus – чуждоземец/ – странстващ богомолец, поклонник в Светите места;
*Хадж – поклонение в Светите места, хаджилък.
© Валентин Чернев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Красива и тъжна изповед: звучи като сбогуване. Красива е, щом има “пътувам”. Но е тъжна, понеже: “отдавна не говоря и не чувам”...
-
Страхотно е!
-
Радвам се, че си тук!
Поздрав!
-
-
!!!
C petinka67 (Петя Кръстева)
И по-бързо се връщай 
-
-
-
Много се радвам, че те виждам тук тази вечер! Посетих страничката ти, за да ти кажа колко стойностен поет си и колко ти се възхищавам!
-
Разминахме се — луди пилигрими,
поели сто посоки под звездите.
И невъзможен стана "Ел Камино"
в безпътните посоки на вините.
Омесихме последната си пита
и се раздадохме сами до къшей.
(Опушени бинокли са ни дните
пред ириса на залезния свършек.) -
Ще ни липсвате с прекрасната си и мъдра поезия, Маестро!!
Поклон!! -
Съжалявам за прочита на този твой коментар,Вальо!
Нали помниш - всеки ден в продължение на поне седем години...
Той крачи сам и — дума, подир дума —
дарява ни от севера слънца.
В небето му и пламъци да лумнат,
остава тук — и верен, и сърцат!
Все търсех храм по друмите изгарящи,
но спрях се, проумяла изведнъж -
жадуваните огнени олтари
са в стъпките на северния мъж...
Поздрав и -
Deja vu!
Следвам те, където и да е! -
НЕЗДУМНА СЪМ!
И... няма да си взема сбогом, а довиждане, защото, където и да си, оставаш един от нас! -
В мен нещо изригна след стиха ви!
-
Съжалявам, приятели, но това е последното стихотворение, което качвам в сайта - изложил съм съображенията си във форума. Напускам "Откровения". Може би не завинаги, но поне докато нещата не се променят. Защото редът тук определено не ми харесва. Желая ви здраве, творчески полети, леко и остро перо.
Валентин ЧЕРНЕВ -
Поздрави за силния стих!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Пелигрим означава и сокол скитник. От прочутия филм със София Лорен "Щастливият пилигрим"