21 окт. 2018 г., 08:53

Писмо (2) 

  Поэзия » Философская, Другая
768 0 2

Ти би ли могла да ми кажеш...

аз как ще се справя с това...

до мен няма вечно да бъдеш...

сам трябва напред да вървя...

 

зад мене разпада се всичко...

напред пък е дяволски мрак...

ще трябва да действам на сляпо...

забравил за чувството страх...

 

ти би ли могла да ми кажеш...

аз как ще се справя с това...

до мен няма вечно да бъдеш...

сам трябва напред да вървя...

© Андрей Андреев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрави! Не споря. Просто ми е мъчно, че сега най-вероятно ще остана на работа в една медия и преподавателката ми няма да може да ме наставлява повече.
  • Всички сме сами в изпитанията. Повярвай, никой не може да ти влезе в обувките! Може само да върви до теб в своите. Поздрави!
Предложения
: ??:??