Писмо (2)

21.10.2018 г., 8:53 ч.

Поезия » Философска, Друга

725 0 2

Ти би ли могла да ми кажеш...

аз как ще се справя с това...

до мен няма вечно да бъдеш...

сам трябва напред да вървя...

зад мене разпада се всичко...

напред пък е дяволски мрак...

ще трябва да действам на сляпо...

забравил за чувството страх...

ти би ли могла да ми кажеш...

аз как ще се справя с това...

до мен няма вечно да бъдеш...

сам трябва напред да вървя...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Адриан (Андрей Андреев)

2018-10-21T17:19:15+03:00

Поздрави! Не споря. Просто ми е мъчно, че сега най-вероятно ще остана на работа в една медия и преподавателката ми няма да може да ме наставлява повече.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-10-21T09:49:09+03:00

Всички сме сами в изпитанията. Повярвай, никой не може да ти влезе в обувките! Може само да върви до теб в своите. Поздрави!